Фталатите са група химични съединения, използвани широко в различни индустрии. 

Те са пластификатори или добавки, които правят пластмасата мека и гъвкава. 

В козметиката имат и други фунцкии. Най-често се използват като разтворител и фиксатор на ароматите, като например DEP (диетил фталат), който удължава трайността на аромата върху кожата. Добавят се, защото изпълняват конкретна функция. 

Тук има два механизма, които често се смесват:

• Добавени нарочно: фталат като DEP се влага във формулата като разтворител в аромата.
• Отделени с времето: други фталати могат да се отделят и мигрират от пластмасовата опаковка в продукта, особено в мазни и алкохолни среди. 

Подобно на аромат, който постепенно се разнася във въздуха, тези вещества не винаги стоят на едно място. 

Течната козметика (лосиони, кремове, шампоани, душ гелове, балсами) комбинира точно това: вода, сгъстители, активни съставки, консерванти, ароматни системи (където се крие DEP) и пластмасова опаковка (която също може да съдържа фталати).

Това е и причината учените да им обръщат толкова внимание. 

Самото наличие нафталатив един продукт не означава автоматично риск.

Проблемът е повтарящото се ежедневно излагане.

Повечето хора използват няколко продукта всеки ден: шампоан, балсам, душ гел, крем за лице, дезодорант, слънцезащита, парфюм.Документирано е присъствие на фталати в организмапри редовна, ежедневна употреба на обичайни козметични продукти.

Логичният въпрос е: какво се случва, когато това се натрупва? 

Например проучване от 2024 г. установява, че жените, които редовно използват повече продукти за лична грижа, имат измеримо по-високи нива на фталатни метаболити в урината.

Фталатитемогат да попаднат в организма по няколко начина:

• През кожата, когато продуктът се нанася директно. 
• През дишането, особено при спрейове и парфюми. 
• През устата, ако продуктът се използва близо до лицето или устните. 
  

Когато тези излагания се повтарят всеки ден, те се натрупват като част от общата експозиция.

Фталатитене са инертни. Веднъж попаднали в тялото, могат да действат като ендокринни дизруптори— вещества, които имитират или нарушават действието на естествените хормони.

Тук значение има не само колко има в един продукт, а честотата, продължителността и начинът на излагане. Именно затова темата за ниските дози и повтарящата се употреба е толкова важна при ендокринно активните химикали.

При жените — основната потребителска група на козметика — изследваниятасвързватпо-високата експозиция нафталатис промени в репродуктивното здраве, включително в менструалния цикъл и функцията на яйчниците.

Някои проучвания ги свързват и с ендометриоза и синдром на поликистозни яйчници.

Тук нещата са по-нюансирани.

Европейският съюз е ограничил или забранил някоифталати в козметиката — например DBP, DEHP и BBP. Но„регулиран“ не означава „елиминиран“.

Други, като DEP, все още се използват широко в определени приложения, включително в парфюмни композиции.

Освен това, когато даден фталат е част от аромат т.н. Parfum по INCI, законът невинаги изисква той да бъде изписан отделно на етикета. Вместо това често виждаш само една дума: Parfum.

Това не означава, че всеки продукт с „Parfum“ съдържа фталати. Означава, обаче че само по INCI списъка невинаги можеш да разбереш дали ги има. 

И точно това прави темата трудна за потребителя: етикетът може да изглежда ясен, без всъщност да е напълно прозрачен. 

Когато говорим за козметика, почти винаги обсъждаме съставките.  

По-рядко говорим за самата формула.

Повечето течни продукти съдържат най-вече вода. Водата сама по себе си не е проблем, но влече със себе си цяла система: консерванти срещу микроорганизми, стабилизатори срещу пресичане и пластмасова опаковка, която да пази течността. 

Точно тази система отваря вратите за фталати. Пластмасовата опаковка може бавно да ги отделя във формулата. А по-сложните ароматни и разтварящи системи са мястото, където фиксатори като DEP се използват, скрити зад думата „Parfum“. 

С други думи, фталатите идват от онова, което водната формула изисква: в повечето случаи, пластмасова опаковка, повече ароматни носители, повече места, на които да се скрият. 

По-полезният въпрос не е „кои съставки са лоши“, а „защо изобщо е нужна тази формула“.

Ако продуктът е безводен и в твърд формат, голяма част от тази система просто отпада, защото не са ѝ необходими всички тези помощни вещества и пластмасовата опаковка. 

Важно: безводната козметика сама по себе си не означава автоматично „без фталати“. Един ароматизиран безводен, дори твърд продукт също може да съдържа DEP. Разликата идва, когато премахването на водата се съчетае със съзнателен избор — без фталатни фиксатори и без пластмасова опаковка. 

Не е реалистично да елиминираш напълно контакта си с фталати. Те присъстват в много продукти и материали oколо нас, включително в дрехи и мебели.

Но можеш да намалиш ненужното ежедневно излагане: 

• използвай по-малко, но по-добре формулирани продукти с възможно по-минималистичен състав; 
• чети INCI списъците, но гледай и цялостната формула; 
• обръщай внимание не само на съставките, а и на формата на продукта; 
• търси продукти, проектирани да разчитат на по-малко помощни вещества и по-малко пластмаса. 

За нас именно това е идеята зад безводната козметика. Не защото всяка водна формула е „лоша“, а защото понякога най-добрият начин да решиш един проблем е просто да премахнеш причината той да съществува.

Ако искаш да видиш как изглежда тази идея на практика, разгледай безводните минималистични формули на YOGH.